ИНТЕРЕСНОСТИ: Трансферату - представление за слушане

понеделник, януари 23, 2006

Трансферату - представление за слушане

Радиотеатърът е може би най-непопулярното нещо, което обичам от малък. Трансферату е радиопиеса. Проектът е на моя най-добър приятел от детството - Младен Алексиев. Към него можете да отнасяте всякакви въпроси, коментари, критики, препоръки, предложения и прочие. Продуцент е БНР. Мисля, че няма какво повече да кажа, освен едно "Заслужава си да го чуете". Можете да чуете част от музиката ТУК. Надявам се, че съвсем скоро ще разполагам и с цялата пиеса. А засега мога да ви предложа само някои статии:

cult.bg

Трансферату

На 17 януари в Център за култура и дебат „Червената къща”, в рамките на Camera Electronica, беше представен проектът на Младен Алексиев и Станимир Панайотов „Трансферату”, продуциран от БНР. Авторите са определили представянето на „Трансферату” в Червената Къща като „пиеса за слушане”. Това, което се случи на 17ти януари беше особено – в затъмнената зала публиката слушаше записана за радиото пиеса (текстова театрална конструкция, чийто автори са Младен Алексиев и Станимир Панайотов). Особеното беше, че без да има визуална част, публиката реагираше (реагирахме) като на театрална постановка – а не както се възприема радио театър, който човек слуша сам в къщи.

Проектът има и друга рядко срещана особеност - естественото звучене. Тази естественост е постигната чрез свободното боравене с текста по време на запис и участието на не-актьори. Т.е. момичето, което е гласът на Калина от Трансферату е Татяна Недялкова, визуален артист. В записа участват трима редактори от редакция „Радио театър” към БНР – Даниела Манолова, Ина Вълчанова и Яна Добрева, двама психиатри - доц. Владимир Велинов и д-р Владимир Наков, Свобода Колева , тонрежисьорът от БНР Живко Марев и композиторът на проекта Калин Николов.

Едно момиче иска да си направи пластична операция, за да заприлича лицето му на коза. Псевдо документални интервюта с момичето, родителите й, приятелят й, една съседка, психолог, пластичен хирург и служителка (евентуално директорка) в клиника за пластична хирургия. „Трансферату” действа на няколко нива. Най-отгоре е забавната клиширана ежедневна реч - опит за налагане на модели върху невъобразимото. Желанието на момичето да си присади лице на коза е отвъд представимото, а всички (включително и самото то) искат да го вкарат в някакъв режим. Родителите – на конфликт на ценности разбираемо/неразбираемо (вечният конфликт между родители и деца). Подобна реакция би могла да бъде предизвикана от желанието на детето да си направи татуировка или да замине като доброволка в Южна Африка, а не от престъпването й в зоната на невъзможното. Приятелят на момичето се движи по повърхността на ценностите на връзката – кой ще направи компромис, кое е приемливо и кое – не. Докторите от клиниката за пластична хирургия очертават полето на отношенията услуга-продукт-клиент, а психиатърът таксува трансформацията в мъгляво психоаналитични рамки. Това би могло да бъде един обикновен конфликт между родители и деца, мъж и жена и т.н., ако не ставаше дума за нещо, което никой никога не е правил, нещо невъобразимо. Момиче, което иска да има лице на коза.

Странният глас на Иво Димчев в началото и в края, поставя рамка, в която клишетата се разместват, ежедневното се разпада и механизмите престават да работят. Всяка баналност на речта или взаимоотношенията е подкопана от пъплещите отдолу сънни кози линии. Дълбинното в „Трансферату” е връзката с орфическите мистерии (в края има запис на орфически химн, изпълнен от Иво Димчев, в психотичната звукова среда на Калин Николов), препратката към Носферату, радикалната другост в началото (парчета от „Пластична хирургия за другия” на Бодрияр) и паралелът с Орлан (Френска скулпторка, която от седемдесетте насам превръща лицето си в чудовищна маска със серия зрелищно заснети пластични операции).

Историята е лесно асимилирана – поради естествеността на диалога и псевдо документалния формат, без да се натрапва „Трансферату” пренася слушателя в под-реална, невъзможна, сънна област.

Който иска да чуе „Трансферату” може да го направи в неделя, 22 януари от 16.00 по програма „Христо Ботев” на БНР.

* * *
Център за култура и дебат “Червената къща”, Червена зала
Camera Electronica и Българско национално радио представят:
Трансферату
представление за слушане
Проект на Младен Алексиев и Станимир Панайотов с авторската музика на Калин Николов, режисьор: Младен Алексиев, редактор: Ина Вълчанова, транскрипция от старогръцки: Невена Панова, участват: Татяна Недялкова, Даниела Манолова, Иво Димчев, Ина Вълчанова, Живко Марев, Калин Николов, Свобода Колева, доц. Владимир Велинов, д-р Владимир Наков, Яна Добрева, Димитър Василев, Камен Георгиев

***
Дневник

Козата, или кое е това момиче
СТЕФАН ГАЛИБОВ 18/1 - 16:43 ч.

"Трансферату" е радиопроект на млади хора на съвременна тема, озвучена с българска авторска музика, звучаща адекватно в контекста на актуалните музикални арт течения, представена по нетрадиционен начин. Всичко това накуп рядко се среща в България.

Става въпрос за момиче, което иска да си направи пластична операция. На пръв поглед нищо впечатляващо - днес всички масово се приближават до мечтите си с помощта на скалпела. Но момичето в радиопиесата на Младен Алексиев и Станимир Панайотов иска да промени лицето си не към манекенско, а към козешко.

Тя работи в компютърна фирма и не смята, че козешката муцуна ще й попречи на кариерата или на живота. Но въпреки това е планирала да се премести след операцията в старата къща на баба си на село, защото подсъзнателно се страхува от реакциите на околните. Структурирано като серия от интервюта на журналистка, която прави репортаж за уникалната пластична операция, ние се срещаме с мнението на миниобществото около момичето - родителите, приятеля, психиатъра, работодателя... Разговорите ни представят невъзможността на съвременното общество да си представи друг модел за подражание освен възприетия за "стандартна красота". Неволно и ние ставаме участници в този диалог за и против операцията. Доведена до границите на абсурдността, пластичната хирургия изведнъж придобива чудовищни измерения.

Нетипичното представяне на радиопиесата "Трансферату" в тъмна зала на Червената къща е също част от играта, в която е въвлечена публиката. Така всеки може да си представя сам ужасяващото козе лице на момичето. Всички очакваме то да ни бъде показано в края на пиесата върху големия екран отзад, върху който в началото са прожектирани заглавието и имената на участниците. Всъщност странният спектакъл по-скоро прилича на кинопрожекция, в която след технически проблем образът на екрана е изчезнал. Търсена е и връзка с киното освен чрез надписите и със заглавието, кореспондиращо с един от първите филми на ужасите в историята на киното - "Носферату". Стремежът на екипа е да се постигне максимално размиване между условност и документален материал, което се постига чрез използването на непрофесионални актьори.

Представянето на "Трансферату" в Червената къща е част от проекта Camera Electronica. В него всеки месец се демонстрира музика на български артисти, работещи в неконвенционални съвременни жанрове.

Радиопремиерата на "Трансферату" може да чуете на 22 януари от 16 часа по програма "Христо Ботев" на БНР